Илко Ганев е доктор по театрознание към Института за изследване на

Илко Ганев е лекар по театрознание към Института за проучване на изкуствата при Българска академия на науките. Завършил е „ Театрознание и сценичен мениджмънт “ в НАТФИЗ „ Кръстьо Сарафов “ през 2013 година, а през 2015 година пази магистърска степен „ Режисура в театралните изкуства “. От 2015 година ръководи лична културна организация, реализираща самостоятелни планове в региона на театралните и аудиовизуалните изкуства, както и креативен действия за интеграция на деца и младежи с увреждания. Работил е като редактор и сценарист в Българската национална телевизия, както и в редица продуцентски компании. От 2020 година е член на Творческия съвет на Столичната стратегия „ Култура “. От 2016 година е експерт-оценител по стратегии за финансиране на креативен планове към Столичната община, Министерството на културата и Националния фонд „ Култура “.
Прочетете още
Бил е началник на връзките и връзките с обществеността в Международния сценичен фестивал „ Варненско лято “, както и в екипа на Софийския сценичен салон, проведен от Съюза на артистите в България.

От юни 2023 година е консултант в Политическия кабинет на министъра на културата Кръстю Кръстев.  Участва в актуализирането на нормативната уредба в региона на театралните изкуства и на нормативната уредба на Национален фонд „ Култура “ и Национален кино център.

В момента е заместник-министър на културата в Политическия кабинет на Найден Тодоров. Отговаря за театралните изкуства и Национален фонд „ Култура ”.

С Илко Ганев беседваме за обстановката в ресора му след разразилия се скандал с афери в няколко културни институции в България.

- Г-н Ганев, в няколко следващи дни дружно с министъра на културата проведохте срещи с шефовете в театралните изкуства. Какви са настроенията в бранша след стряскащия скандал с фиктивни назначения против президентски заплати?

- Нормално е в бранша да има напрежение и хората да са изнервени, обезпокоени и ядосани поради всичко, което се случи, тъй като в последна сметка си приказваме за една неправда, нали по този начин?  Имам опция всекидневно да беседвам с сътрудници, освен с шефовете на театри, само че и с артисти, режисьори, сценографи, композитори, хората от техническите екипи.  Да, обезпокоени са, само че съумяват да се придържат към правилата си на работа, да извършват отговорностите си. За страдание вредата от този скандал е имиджова и ще продължава да удря и то освен хората от бранша, само че и всички които са съпричастни към театралните изкуства, към музиката, към театъра.

В диалозите с сътрудниците, стигаме до извода, че е нужна смяна или аз бих я нарекъл актуализация на нормативната уредба и тя стартира от Закона за протекция и развиване на културата. Това обаче няма по какъв начин да стане без присъединяване на всички заинтригувани страни. В това число включвам освен браншовите организации или съответните трупи дружно с техните административни ръководители, а включвам даже и заинтригувани лица в публичен проект. Всички, които работят на свободна процедура, всички, които по един или различен метод са свързани със театралните изкуства – директно или индиректно. Така всички следва да вземат участие в посоката, в която би трябвало да се развие бъдещата законова база. Добре е да има публичен консенсус. Иначе е допустимо да имаме разнообразни визии, разнообразни способи, по които си представяме, че ще променим средата, а в един миг да се окаже, че сътворяваме усложнения на някои шефове да си правят работата, т.е. че им усложняваме повече дилемите, в сравнение с да им помогнем.

- Ви е по какъв начин реагирахте като заместник-министър и като човек сценичен на обстоятелството, че имаше  директори, които обществено разясниха абсурда с думите, че са знаели за тези неща или че с е знае във театралните среди и среди за тези неща.Това не е ли някаква форма на по какъв начин да кажем самопризнание от страна на бранша, че си е затваряла очите за такива нарушавания?

- Не бих споделил, че съм взел участие в диалози с сътрудници или с шефове, които са знаели за тези неща каквото и да имат поради.

В последна сметка цялата история потегля от една съответна корист в два съответни театрални института. Това са театрално-филхармоничният център в Разград и театърът в Смолян. Оказва се, че има злоупотреби и Пловдивската прокуратура потегля по следите на точно тези злоупотреби. Кой тъкмо е отговорен,  към момента е мъчно да кажем,  до момента в който тече следствието, защото към момента, доколкото знам, няма и повдигнато съответно обвиняване, води се разследване. Дали е групова виновност дали е лична, не се ангажирам да кажа, защото не съм експерт в тази област. Нямам и данните и информацията, която е нужна, с цел да направя този разбор.

По отношение на абсурда в тези два театъра, казусът е характерен. Що се отнася до всичко останало, което е обвързвано с някакви систематични нарушавания или инцидентни нарушавания обратно във времето, има развой, в който следва да могат да се поправят, когато се открият такива нарушавания.

Така е основана системата, че там където има, хипотетично казано, двойно отчитане на театър, е допустимо това да бъде техническа неточност. Когато при повторна инспекция от контролиращите органи в министерството се открива едно или друго нарушаване, се издават рекомендации и наказания, които водят до корекции в бюджетите на театрите.Тези корекции се отразяват в иден регистриран интервал.

- Все отново има установени нарушавания в Пазарджик и Бургас, констатирани  от вътрешен одит на Министерство на културата през 2023 година, когато министър бе Кръстю Кръстев.

- Този вътрешен одит не е ми е възложен за четене и информация. Мога да осъждам за него единствено във връзка с това, което излиза в общественото пространство. И Вътрешният одит, и Инспекторатът са директно подчинени на министъра на културата. Тяхната работа не минава през координиране през дирекции или зам.-министри. Затова аз нямам и тази информация.

Има процедура, че при открити нарушавания, има един интервал, в който се дават доста стимулирани, съществени пояснения кое какво и за какво е наложило. Понякога тези констатации на звено „ Вътрешен одит ” или контрольор в Главния инспекторат могат да бъдат опровергани и то със съществени причини. Не споделям, че това се случва постоянно.

Във връзка с нужната смяна, още през февруари, защото аз работя в Министерство на културата от предходния постоянен кабинет, по време на ръководството на Кръстю Кръстев, бе основана непрекъсната работна група, която има за цел да направи разбор на настоящата нормативна база, разбор на методиката и да предложа промени.

Идеята е на тази работна група към Министерство на културата е да показа план за нова методика за финансиране на театралните изкуства, която да влезе в действие от 2025 година Правят се оферти към настоящата сега нормативна и поднормативна уредба, в това число и към смяна на текстове от Закона за протекция и развиване на културата.Още през септември този разбор беше направен. Той е над 120 страници. В него се съдържат и предложенията за смяна. Оттук насетне следва да бъде показан на работната група и тя да се събере още веднъж, с цел да може да го разяснява. В същото време да бъдат разисквани предложенията като визия на министъра на културата Найден Тодоров, които той предлага за смяна. Да бъде разисквано по какъв начин те се съотнасят към разбора и към работата на работната група. Да се откри общото, сходното сред всички групи оферти и да се оформи като процедура за публично разискване, било то в смяна на закона или в смяна на самата методика.

Целият този развой течеше преди да се случат нещата в Смолян и Разград. Този разбор е регистриран в Министерство на културата, утвърден е чисто административно.  Остава да бъде оповестен по този начин, че да може обществеността да се запознае с него.

Работната група продължава да работи. Следва обаче да се вземат поради и тези нарушавания, които са нови за системата.

- Най-често нарушавания като тези, които регистрирахме в последния месец, се случват в дребните театри. Те имат своята специфичност, обвързвана с регионите и публиките. В същото време имат значима просветителска и обществена функционалност. Защо те са сложени на идентичен пазарен принцип с сътрудниците си от огромните градове? Налага им се да работят като търговски сдружения и това кара шефовете да търсят по-лесни способи – с пазаруване на външни представления, прилагане на външни услуги. Не е ли значима смяна и в тази посока?

-  Смятам, че не би трябвало да се убиват желанието и тласъкът,  на който и да е институт в театралните изкуства да развива стопански своя приръст, само че защото сега системата не е уравновесена, би трябвало наложително да се вкарат финансови тласъци за качество. Да се насърчават дебютиращите актьори и създатели, да се насърчават класическите заглавия и то освен тези, които са в образователната стратегия по литература. Въобще да се насърчава качеството.  Има единствено няколко критерии, по които можем да съдим за някакъв тип качество. Това е професионалната критическа рефлексия, премиите, фестивалите. Едва по-късно би трябвало да следва отчитането на количеството аудитория.

И макар че я загатвам на последно място, не може да не се регистрира факторът аудитория. Ние би трябвало да подтикваме и театрите да доближат до дребните обитаеми места, където все по-рядко и по-трудно се случват професионални театрални спектакли или типичен концерти. Трябва да се балансира тази дебалансирана сега система и едното да не е за сметка на другото.

Абсолютно сте права, че би трябвало смяна в тази посока. Сега  наклонността звучи като да се върви в посока печалбарство, вместо в посока определяне на качествени продукции в театралните изкуства. Това може да стане единствено посредством предлагането на финансови тласъци. Става  въпрос за по този начин наречените спомагателни компонентив методиката, които би трябвало да се уточняват, да се актуализират и да се развият като се отчетат настоящите резултати по отношение на финансовите разбори да вземем за пример, които прави всеки институт към края на годината.

По отношение на дребните театри - за мен тук е доста простоват механизмът и това е нещото, към което считам, че се стремим още от преди няколко месеца. Тези културни институти би трябвало да бъдат извадени от групата театрални институти, които се финансират на общ принцип и са с един и същи стандарт. В случая те не са съпоставими поради демографските и обществените характерности, в които са сложени, социокултурния подтекст въобще, в който се намират тези по-малки институции. Те не могат да виреят на същия принцип като огромните театри.

Трябва да бъдат извадени от тази група, да бъде изработен един указател и това към този момент е почнало. Става дума за една самодейност на Българската музикална асоциация и Съюза на артистите, които пристигнаха още преди няколко месеца с предложение в Министерство на културата да работят по общ план, в който те ще създадат разбор на сцените. Нещо като моментна фотография или както го назовават – картографиране, в което да се отчетат разнообразни специфики, свързани повече с количествени категории, а не толкоз с качествени. Без това да е звучи обидно, в действителност не става думада слагаме институтите в разнообразни категории, а във свои лични и да се подходи самостоятелно. В този разбор следва да се регистрира кой спектакъл има постройка, кой не има, кой работи в общинска постройка или чартърен, с каква театрална машинизация и материална база  разполагат, с какъв екип – креативен или административен и в какъв подтекст действат.

Ако тези неща се вземат под внимание и се подходи малко по-индивидуално, тогава нещата ще се балансират. Имам поради, че тези минуси в бюджета, тези сложни финансови условия, в които действат по-малките, могат да се компенсират.

Новата методика за финансиранеби следвало да регламентира още по-прецизноначина, по който ще се разпределят финансовите запаси, и би следвало да регистрира нуждата тези по-малки да получават по-висока или по-скоро по-целенасочена дотация, с цел да правят съответна активност, а точно просветителска  - да поддържат традициите, да възпитават бъдеща аудитория, детски и юношески публики, да съхраняват езика, да съхраняват, само че и да развиват театралния език или музикалната просвета на своите фенове.

Само посредством сходен разбор може да стане такова нещо и да се отчетат всички условия, при които ще работят, а освен стопански.

- В същото време огромни театри като Пловдивския имат големи преходни останки – заработени средства, които не им се връщат в сметките до края на годината, а в идната получават едвам 10 % от тях.

- Всички разноски, които прави съответният спектакъл, се утвърждават от Министерство на културата – заплати, дължими осигуровки, режийни, прехрана, локални налози и такси, отопление, ток, вода, командировки. 

Така че аз не знам по какъв начин бихме могли да кажем, че някоя сума не се връща към театъра. Понякога театърът подава доклад и декларира, че има в края на месеца пари, заработени доходи, които подлежат на дотация. Само че се оказва, че при по този начин наречените преизчисления, които се вършат постоянно, да вземем за пример в преизчисленията за месец септември има корекции.И корекциите в друга степен, обгръщат разнообразни институти. Има институти, където не се вършат корекции, само че има и такива, където се вършат. Обикновено се поправя дотацията, която институтът е подал, при положение, че не дава отговор на изискванията по методиката.

Колкото до 10-те % от преходните останки на театрите, това е заложено в закона, в член 23в. Всеки път, когато се води този диалог, аз съм бил на такива в Комисията по просвета и медии в Народното събрание, се отбелязва, че по отношение на финансовата дисциплинираност Министерство на финансите не може да утвърди повече от тези 10 %, които да се трансферират. Тоест театрите не могат да бъдат нещо като банка за предпазване на средства.

Явно това изкривява докладите на Министерство на финансите, както и прогнозния им бюджет. И по тази причина всякога браншовите организации издигнат въпроса, че в случай че даден спектакъл или дадена филхармония има в края на годината 10 милиона позитивен временен излишък, получава единствено 1 млн. лева и не могат да се възползват от всички изкарани доходи.

- Никак не е заслужено, тъй като те могат тези средства да ги влагат в по-качествена продукция, материална база, финансови стимули…

- Не е заслужено, по този начин е.Някои театри имат високи доходи и имат право на по-високи разноски, само че не може това да се открива в края на годината. Би следвало да има едно по-прецизно обмисляне, с цел да могат да си ги разпределят в точния момент самите разноски. Тоест, в случай че в края на годината един институт се окаже с по-висок доход от предстоящото, той в действителност попада подопределенарестриктивност, в която се постанова да довърши годината отново поради закона и методиката, в която не може всичките му доходи да бъдат приети. Има някакъв предел.  На процедура може, само че единствено в случай че Министерството на културата има неограничен бюджет. В случая МК е с стеснен бюджет и то неслучайно и в закона по този начин е записано, че в действителност се финансират доходи в размер до 120%, а при съществуване на финансов запас прагът от 120 на 100 може да бъде надхвърлен.

-  Мислил о ли е  Министерство на културата за някаква стратегия, с помощта на която положителните спектакли да могат да пътуват?


- Има няколко инструмента за финансиране на една такава активност или в случай че можем да разтеглим обсега на това, за което приказваме -от една страна театрите сами могат да разпределят бюджета си и да предвиждат, че за разпространяването на този или за различен театър са нужни такива средства. Залага се подобен тип превоз, който да коства толкоз и толкоз. И това нещо е планувано в годишния бюджет.Тоест те нямат ограничавания в тази активност – за превоз, командировъчни в страната или чужбина. Имам поради нямат вътрешно такова ограничаване. Иначе имат ограничавания в границите на бюджета си. Това е единият метод, по който най-често се случват нещата.Тези театри, които развиват екип в посока на това да аплайват по планове, могат да притеглят средства през стратегиите на Национален фонд „ Култура ”. Те са възможни и в стратегиите за подвижност и в стратегиите за разпространяване.

Тази година за първи път имаше изключителна сесия на Министерство на културата, която финансира активността на държавните и общинските културни институти и структури в областта на театралните изкуства. Имам наблюдения, че в последните няколко години някои театри се възползват добре от стратегиите на фонд „ Култура “.  По-големите театри развиват лични екипи, които да пишат и ръководят планове, по-малките – притеглят външни специалисти.

- Като заговорихте за потенциал – всеобща процедура в България е шефове на културни институти да стават актьори. Видя се, че в случаи като Смолян и Разград това води до проблеми.

-  Така е. Аз обаче се надявам, че към момента приказваме за произшествия някъде, където по-скоро е изключение от общоприетото, тъй като пък има доста шефове, които потвърждават противоположното, че могат да бъдат и актьори, и режисьори, само че и положителни админи. Все по-често, уповавам се, че ще виждаме и хора, които работятчисто мениджърски. Такъв образец е директорката на Пловдивския спектакъл. Тя е с профил културен управител и се е потвърдила в тази област. И ще даде кураж и на други хора, които да се осмелят да аплайват в бъдещите състезания.

Сигурно сте обръщали внимание на състезанията за шефове на театри. Колко индивида и какви се явяват на конкурс. Много постоянно комисията е изправена пред липса на избор.Това също е проблем, тъй като тази служба не е перспективна, добре заплатена и привлекателна, изключително в по-малките обитаеми места.

- На фона на разгорелия се скандал парите май не са толкоз малко в театралните изкуства.

- Да, по този начин е, само че отново да кажа, уповавам се, че приказваме за изключения в театралните изкуства. Това, че на няколко места има злоупотреби, не значи, че е навсякъде.

Връщам се към едно от разискванията в непрекъснатата работна група към МК за смяната в наредбите за финансиране. Една от значимите тематики, които още на първото съвещание засегнахме, е че няма правилник да има фонд, който да обезпечи всички бъдещи компенсации. В доста от институтите има пенсионирани или занапред пенсиониращи се. Те би трябвало да получат компенсации под формата на избран брой заплати. Тези хора са с дългогодишна процедура, получават по-висока заплата, имат клас прослужено време. Това обезщетение автоматизирано се прибавя към минуса на театъра. Това бе една от измененията, заложени в бъдещата уредба. Има и доста други неща, за които би трябвало да се погрижим, с цел да тръгнем в тази посока.

 

- Как гледате на концепцията част от настоящите театри да се трансфорат в открити подиуми или да работят на продуцентски принцип, каквато концепция стартират и хора от системата като Калин Сърменов, акцентирайки, че има прекалено много културни институти?

- Като цяло поддържам това, което споделя Калин Сърменов и това, което той предлага като концепция с ангажимента, че това е развой и изисква доста сериозна подготовка и държавна политика, с цел да се случи. Самата система би трябвало да се погрижи посредством механизъм,включително с идеиза тези, които работят в нея.

Аз персонално не бих ги нарекъл отворени подиуми, а културни институти с избрани функционалности. Някои от тях биха могли да имат продуциращи функционалности със лични или гостуващи спектакли, с даване на пространства за копродукции или за други формати. Има доста форми, които могат да бъдат заимствани. И това не би трябвало да плаши бранша и да ги слага в обстановката да си мислят, че ще бъдат закрити, уволнявани и по този начин нататък. Напротив, по-скоро би трябвало да се мисли в посока оптимизация за това по какъв начин тъкмо да бъдат ангажирани, работещите в тези театри. И да не се показват с отрицателен знак институциите, които пък краткотрайно да кажем по една или друга причина не се оправят финансово добре. Необходимо е към сходен развой да се подходи със тактика, може би изчезналата тактика за просвета.